За какво се използва отровната билка беладона?

Лудо биле (Atropa belladonna), наричано още беладона, бимбилик или старо биле е многогодишна билка, високоценена вече повече от пет века заради лечебните й свойства. Беладоната е от семейство Solanaceae (Картофови) и има камбановидни лилави цветове и зелени плодове с размера на череша, които узрели стават тъмноморави или черни.

Високият разклонен храст на лудото биле може да достигне до 1,5 м височина. Среща се в Европа, Северна Африка и Азия и е култивиран и Северна Америка и Великобритания. Пренесено на много места, сред които Съединените щати и Ирландия, лудото биле се разпространява там като диво растение.

Листата на билката Лудо биле са големи (до 25 см на дължина) и са разположени по двойки от двете страни на стеблото. Двойките листа близо до цветовете са видимо по-малки. И листата, и корените имат остър и неприятен мирис и горчив вкус. Билката е силно отровна дори когато се приема в изключително слаба концентрация.

Една от първите разпространени употреби на беладоната е за козметични цели. Смята се, че през XIV в. жените в Италия капвали в очите си разтвор на лудо биле, за да разширят зениците си и погледът им да стане мечтателен и съблазнителен (оттук и названието беладона, което на италиански означава „хубава жена“).

Съдържащият се в билката алкалоид атропин, който блокира част от нервните импулси, се използва и днес от някои офталмолози за разширява не на зениците при очни прегледи.

Лудото биле отдавна има лечебно приложение в грижата за здравето, Съдържащите се в него алкалоиди са антихолинергични, т.е. те блокират някои нервни импулси, свързани с парасимпатиковата нервна система и регулиращи определени неволсин телесни функции или рефлекси, включително разширяването на зениците, сърдечния ритъм, секреции те на жлезите и на органите, свиването на бронхиолите в белия дроб и храносмилателния тракт. Беладоната отпуска гладката мускулатура на вътрешните органи и задържа или спира секрецията (напр. на пот, на кърма и на слюнка).

Алкалоидите в растението (активните му съставки) са атропин и кополамин. Извличат се от листата и от корена му и се приемат или самостоятелно, или в съчетание с други билкови препарати или лекарства. Дори съвсем малки дози обаче са отровни и трябва да се приемат само но лекарско предписание.

Алкалоидите в лудото биле се използват за лечение на редица симптоми и състояния:

Стомашно-чревни разстройства – тъй като алкалоидите отпускат гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и намаляват отделянето на стомашна киселина, те са полезни за лечението на колит, дивертикулит, синдром на раздразнените черва, колики, диария и пептична язва.

Астма – отпускат бронхите и облекчават хриповете при астматичен пристъп.

Силно потене – забавят отделянето на секрети от жлезите и от органите, поради което подпомагат лечението на състояния, причиняващи изключително силно потене. Нощно напикаване – действат диуретично и могат да помогнат при лечение на нощно напикаване и незадържане на урина.

Главоболие и мигрена – болкоуспокояващото действие на атропина помага при лечението на главоболие. Мускулни болки и спазми – често се предписва при силни менструални спазми.

Прилошаване при пътуване – съдържащият се в лудото биле алкалоид скополамин помага за лечението на прилошаването при пътуване и световъртежа.

Болест на Паркинсон – може да облекчи силното потене и слюноотделяне, дължащи се на заболяването, и да спомогне за овладяването на тремора (треперенето) и на мускулната скованост.

Жлъчни колики – мускулните спазми или колики на жлъчния мехур могат да бъдат облекчени благодарение на отпускащото въздействие на лудото биле върху мускулните влакна.