Народна Медицина Тук ще откриете съвети и статии за народна медицина, билкови рецепти, билки, бабини лекове и др.
Мащерката, наричана още и бабина душица, се отглежда широко както за търговски цели, така и в домашните градини като кулинарна и лечебна билка. Познати са стотици видове от растението.
Коренищата на градинската мащерка са разклонени, а стеблото й е право и тънко и достига до 40 см на височина. Отглежда се основно заради приложението й в готварството.
Мащерката има малки тесни сивозелени листа, които растат по двойки на четириръбести стебла. Краищата на мъхестите листа са огънати навътре. В зависимост от вида цветчетата варират от бяло до розово или от синьо до лилаво.
Венчетата са малки и тръбовидни и растат на гнезда с дължина до 15 см. Времето за цъфтеж е до средата на лятото. Семената са дребни и многобройни.
Философът Плиний Стари съветвал да се изгарят сухи стръкове от растението вкъщи, за да се прогонят злите духове. Мащерката се използва от векове в готварството за подправка на сосове, супи и плънки.
Тя е известна и с антисептичните си качества. Египтяните я използвали за балсамиране на мъртвите. Стръкове мащерка били изгаряни в болнични стаи, за да спрат разпространяването на болестите. Масло от мащерка се е използвало за хирургически превръзки, както и за лекуването на рани до Първата световна война.
Етерично масло от мащерка съдържа кристален фенол, известен като тимол – силен антибиотик и дезинфектант, който усилва имунната система и унищожава инфекциите. Силата на аромата и лечебните свойства на етеричното масло зависят от вида на растението.
С масло от мащерка се прави и масаж за облекчаване при ревматизъм, подагра и ишиас (на болката по седалищния нерв в областта под кръста). Като съставка на лосион за разтриване на гърдите, мащерката помага за лекуване на катари (възпаления на лигавиците) на горните дихателни пътища.
Силна отвара от листа и цветове, добавена към водата за къпане, стимулира кръвообращението. При косопад се препоръчва косата да се изплаква и да се прави масаж на главата с отвара от билката.
Силна отвара, подсладена с мед, намалява спазмите при магарешка кашлица (коклюш) и катар. Чаят се използва и за гаргара при възпалено гърло. Топлият чай успокоява менструалните болки и болките при диария.
Мащерката има свойства на антиоксидант, действа тонизиращо и благоприятства храносмилането. Фотохимичните елементи (растителни химикали) в мащерката включват танини, горчиви вещества, етерично масло, терпени, флавоноиди и сапонини.
Мащерката се бере преди и по време на цъфтеж. Листата се отстраняват от стеблата и се разстилат на тънък слой върху хартия в топло проветриво помещение далече от пряка слънчева светлина, или се завързват на букетчета и се окачват да съхнат на сянка.
Изсушените листа се съхраняват в добре затворен тъмен стъклен съд.
Мащерката може да се съхранява и в замразено състояние.
Чай – 60 г пресни листа от мащерка (по-малко, ако са сухи) се поставят в затоплен стъклен съд и се заливат с 2,5 чаши прясно кипнала вода (българските фитотерапевти използват обичайно по-ниски дози).
Етерично масло – то се продава в търговската мрежа. Не трябва да се приема вътрешно. Преди употреба етеричното масло се разрежда с вода или основно масло (маслоносител), напр. бадемово или слънчогледово. Маслото съдържа тимол, който е съставна част на много антисептични средства, пасти за зъби и течности за гаргара. То има антибактериални и противогъбични свойства.
Използването на малки количества мащерка в готварството е безопасно. В големи количества обаче билката действа като маточен стимулант. Бременните не бива да я използват.
Предозирането на неразредено етерично масло има токсично действие. Ако маслото се погълне, може да последва стомашно-чревно разстройство, диария, гадене и повръщане. Други неприятни последици са главоболие, мускулна слабост и виене на свят.
